Затворената свастика на българите - М-52, К-7, Г-17

[Мирослав]

„Затворената Свастика”. Свастиката е много древен символ. Названието идва от санскритското   su asti   –  пожелание за успех. Разпространена е по цялата Земя, което показва палеолитните му корени. Открива се при Северноамериканските индианции, маите, сред находки от Триполската археологическа култура и Мохенджо Даро, Месопотамия, Карасукската култура (Сибир, Синцзян, Северен Китай), Древен Китай, Тибет, Древен Египет. Свастиката е широко използвана и в римското изкуство. Тя символизира Слънчевия кръговрат, а четирите и лъча отговарят на четирите точки на еклиптиката: зимно и лятно слънцестоне, пролетно и есенно равноденствие, и се явява соларен символ.

Прабългарите също я използват, но в нейния „затворен вариант” при който тя придобива форма на четири гонещи се квадрата. За това говорят изображенията и от различни графити, от Мурфатлар, Плиска, Преслав.

[Мирослав]

СВАСТИКАТА!
Тя е кошмарът на нашите врагове. Темата заслужава да се развие в обемист научен труд, но тук мястото не позволява. Затова ще се спра съвсем накратко. Не се наемам да твърдя кога се е появила първата свастика. Известни са многобройните находки в днешните български земи от Енеолита, ранната Новокаменна епоха (6000 - 4000 г.пр.Хр.) - в Караново, Градешница, Сапарева баня... За нас е особено интересна свастиката от Сапарева баня, датирана към първата половина на V хилядолетие пр.Хр. (По онова време още не са чували за Адолф Хитлер, май!), тъй като тя е прекалено подобна със своите рамене, завършващи с по три пръста на свастиките, произлизащи от културата Самара (Месопотамия). Последните имат една характерна особеност: двуцветни са. Така, както е двуцветен и първообразът на свастиката - така наречената “Затворена Свастика”. Затворената Свастика е знак, който е бил използван само и единствено от Българите. Никой друг народ не е смеел да се докосне до него.

Според колобърското тълкуване, той символизирал преплитащите се четири Космически Епохи. Редуването на Бяла и Червена Епоха. Тук ще отворя малка скоба, за да кажа, че толкова обичаната от нас мартеница е само битово обозначение на Свастиката. Каква може да е причината, довела до пренасяне на свещените Огнени знаци през столетията? Срещаме ги в раннохристиянски пергаменти, срещаме ги в къснохристиянски светилища, макар вече в леко видоизменен вид. В манастира край с. Арбанаси, например. Нима всичко е игра на случая? Легендата допълва, че Знакът бил даден на хората от рода на Драконите през едни твърде отдалечени времена, определяни днес като Мезолит (12000 - 9000 г.пр.Хр.). Всичко останало е вторично, производно на нашите тайни знания и традиции. В днешно време особено популярна е тримодулната свастика - т. нар. Триквестер (K). Тя бе използвана от африканерите в Южноафриканската република, а днес е станала отличителен белег на организацията “Кръв и чест”. При древните Българи Триквестерът е символизирал Световното дърво, модела на обединените Горен, Среден и Долен свят. Но както казах, темата е прекалено обширна, за да я изчерпам докрай. Единственото, което трябва да се добави, за да няма объркване, е значението на двата вида Свастики:

- Класическата, с рамене, обърнати по посока на часовата стрелка означава Огъня, възхода, развитието, бъдещето;
- Обърнатата Свастика (Суувастиката) символизира Отвъдното, света на мъртвите, миналото. Не случайно Българският Цар Калоян е погребан с дреха, бродирана със Суувастики. Нашите врагове често рисуват не Свастики, а Суувастики, като си въобразяват, че така се подиграват с нас, но всъщност по този начин те само привличат Божественото проклятие върху себе си.

Колкото до Орела, обхванал със своите нокти оградена с кръг Свастика, то той е общоевропейски символ - още древните римляни са носили подобни изображения върху своите стандарти. Но композицията има и наше, българско тълкуване: Орелът символизира Горния свят, кръгът е Слънцето, а значението на Свастиката вече обяснихме. Като цяло съчетанието от символи поражда закрилата на Тангра (или на съответния народностен Бог в съответния народ) за човека, който го носи. И когато ни учат да мразим символа, ние на свой ред питаме: защо TE толкова искат ние да останем без Божествена закрила?

[Мирослав]

                        „Нека доброто пребъде”: свастиката - древен символ на милосърдието

Много преди светът от периода на Втората световна война да научи за свастиката, тя е била символ на мъдрост и милосърдие. Свастиката се появява в древна Индия и някои древни Западни култури, и има история от над 3 000 години. 

Символът на свастиката изобразява непрекъснатото движение – като движението на вятърната мелница или воденицата. Свастиката се върти неспирно по часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка. Когато се върти по часовниковата стрелка, тя изобразява енергията, силата и разумът на Вселената; когато се върти обратно на часовниковата стрелка, свастиката изобразява милосърдието. Тя е също така символ на космическата хармония и на баланса на противоположностите. 

Свастика е санскритска дума и означава „само-появяващ се знак”. С други думи, това е знак на само-реализацията, или знак на просветления човек, известен още като Буда. Затова в художествените творби Буда често бива рисуван с този знак на гръдния кош или на дланите.

Смята се, че думата свастика (swastika) е амалгама на други две думи – „су” (su) и „асати” (asati). Су означава „добро”, а асати – „нека пребъде”. Според санскритската граматика когато двете думи се съберат, се получава „свасти” (swasti); „ка” е наставка. Съгласно този произход на думата, буквалният смисъл на свастиката е „нека доброто пребъде”.   

За много древни Западни култури, като гръцката, келтската и финската, свастиката е била също много важен символ. Тя се е използвала най-вече в изкуството, облеклата, архитектурата, грънчарството и скулптурата. В Западната култура свастиката се нарича „колело на светлината”. В китайската култура е известна като символа „уан” (wan), който е омофон за десет хиляди – число, използвано често като събирателно за всичко създадено в космоса.

Когато Хитлер приема свастиката за своя емблема, той има аспирациите да присвои нейната космическа мощ. От тогава насам съвременният свят асоциира свастиката с режима и идеологията на Хитлер. В Германия най-вече, на този символ се гледа като на нещо позорно. Затова е време свастиката да бъде реабилитирана до своето първоначално значение на „нека доброто пребъде”. 
http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-05-22_01_d.html