Караново изуми света с крилата пантера с опашка на делфин

[Мирослав]

Пищна погребална церемония разкри невиждани митологични образи и величието на тракийските воини

Тракийският народ, след индийския, е най-голям от всички народи по света. Ако беше обединен, той би бил непобедим и най-могъщ, пише Херодот. Според бащата на историята траките не обичат да обработват земи, нито да работят, но са безстрашни воини, вярващи в по-добрия живот след смъртта. Те слизат в царството на подземния свят, където боговете ги подканват да седнат, поднасят им празничен пир и ги оставят да пируват вечно, увенчани във венци. Уникална находка на археолога Веселин Игнатов до с. Караново, Нова Загора, осветява мистерията около живота и смъртта на траките.

Една нощ през октомври в полицията постъпва сигнал, че иманяри са изкопали ями в могила, намираща се в района на с. Караново. Обектът е поверен на Веселин Игнатов и екипa му.

На по-малко от метър под достигнатата от иманярите дълбочина се появяват скелетите на два расови коня, впрегнати в богато украсена колесница, кост от говедо, скелет на ловджийско куче...

Екипът на Списание 8 бе сред първите на уникалното място. Датировката е широка – I-III в. Пищното погребение е от периода след присъединяването на одриското царство в рамките на Римската империя през 45 г. сл.Хр. като провинция Тракия, обяснява Игнатов, който от 6 години се занимава с изучаване на обреда, свързан с полагането на тракийските колесници към гроба на тракийски аристократи в България. Поради запазване на икономическата и политическата власт на тракийската аристокрация погребалните им ритуали са пребогати. Какво точно се е случвало?

Първо са убивани конете, най-верните спътници на господаря

Те са положени един върху друг, има ясни следи от тъкан около тях и върху останките им. По заключението на архeозоолога става дума за специално селектирани впрегатни коне на около четири години. Установена е стройна структура и размери на расови коне за бърз алюр. Конският впряг е абсолютно задължителен за тракийската колесница за разлика от римската - често теглена от мулета.

Следвали са ритуални жертвоприношения и излияния. При погребението до Караново има намерена кост от говедо със следи от термична обработка. Парчета от натрошени керамични и стъклени съдове за вино няма, но археолозите предполагат, че излиянията са извършвани пред могилата.

По време на обредните действия в гроба е положена и колесницата - изящно изработена четириколка. Служила на господаря си през земния му път, нейната съдба е да го последва в отвъдното. Частите й са разглобени и насечни със силен удар от брадва. Счупен е и богато украсеният с бронз ярем. Неговите елементи поставят пред археолозите една трудна за решаване загадка. Те се сблъскват с две почти идентични

фигури на митологично същество без аналог в която и да е позната система от вярвания

Всяка фигурка е изработена с отделен модел и това ги прави единствени по рода си. Митологичното същество е с глава на пантера с огромни зъби, крила на врата и зад предните лапи. Завършва с опашка на делфин, от която се подава орлова глава. При чупенето на ярема отхвърча и едната опашка на делфин. Намерена е на повече от метър от самата колесница. Върху свирепото на вид същество язди бог Ерос. До всяка една от фигурките стои пантера. „Тя е доста типичен персонаж, казва Игнатов, излизала е и преди. Може би е символ на мощ и бързина. Но учудващ е смесеният персонаж.” Има предположения, че странно сглобеното тяло представлява космически модел на горната и долната земя, на елементите въздух, вода, земя. Но все още всичко е в сферата на догадките. „Не сме излизали месеци наред от тази дупка, как да кажем?” – смее се Игнатов.

Обичаят по умъртвяване на колесница пък не се среща другаде в този период. В Италия има запазена 1 кола, в Галия, днешна Белгия, има 3-4, в Панония, Източна Унгария - 27. По нашите земи те са над 200, но 90% са унищожени от иманяри. Тези факти допълнително увеличават значението на находката.

Уникални са и разкритите 12 спици на колелата. Досега за броя им са правени само предположения. Игнатов се надява разкритията да обяснят начина на изработка на тракийските колесници.

Четириколката показва и индивидуалната символика, подбрана от притежателя. „Всяка кола е изработвана по поръчка, като с внимание е подбиран видът, кошът и украсата му, декорацията на сбруите на конете”, казва Игнатов и описва с нескрит възторг богатите кръгли апликации с релефни растителни елементи, красящи колесницата. Смесването на бронз със сребро ги прави разкошни образци на уменията на тракийските майстори. Запазените следи от дърво, кожа и тъкан, ще допренесат за изграждането на целия образ на погребаната четириколка. Информацията, която достига до нас, е безценна. По тях се правят заключения за бита по онова време. Използвани са предимно ясен, клен, дъб и черен бор. За направата на колелата дървото е сушено с години. Колелата са с внушителен диаметър – 120 см. Всички тези находки еднозначно говорят за едно – през 1-3 в. в Североизточна Тракия има многобройна и богата тракийска аристокрация, използвала пищно украсени колесници и притежвала големи стада от селекционирани коне за езда и впряг, както и завладяваща система от вярвания и ритуали, оставаща все още мистерия за съвременната наука.
http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl38

[Мирослав]

                                            Уникални находки от тракийска гробница край с. Караново

Уникален декориран стъклен ритон е намерил екипът на Веселин Игнатов в могилата край село Караново. В България има само още един такъв - в музея в Стара Загора.

На ритона е изобразена непознато животно.

Учените казват, че подобни стъклени предмети са изключителна рядкост не само у нас, но и по света. Могат да се видят само на няколко места, сред които са Британският музей и музея в Кьолн.

Разкопките край Караново започнаха през 2007 г. след иманярски набези. Преди година археолозите намериха в Източната могила останки от антична четириколка с впряг от два коня и куче.

Само преди няколко седмици те разкриха и погребение на тракийски аристократ. Заедно те са част от погребален комплекс. 

Тялото е било изгорено, но предметите, намерени в гробницата, са изключително ценни. Сред тях са няколко златни пръстена с геми. Единият от тях е с аметист с изключителна чистота и прозрачност.

Игнатов и колегите му са извадили и съдове от глина, стъкло и бронз, две сребърни чаши с позлата, тоалетно съндъче с бронзова украса, накити и сребърни монети на императорите Август и Тиберий.

Сребърните чаши, обясняват археолозите, са двуслойни и са изпълнявали ролята на термоси. На тях са изобразени еросчета и екзотични плодове, а изработката може да се сравни по изкусност с Рогозенското съкровище.

Погребението вероятно е от средата на І век. Покойният е бил член на одриската тракийска аристокрация.

Край гроба е била положена антична кола с два коня. В пепелта и въглените от кремацията има и бойно въоръжение - дълъг и къс меч, кама, плетена ризница, пет копия и три щита.

Едно от големите предизвикателства пред учените е да ги извадят цели, защото те са на парчета.

В продължение на няколко дни реставраторите обработват фините метални люспи на мечовете със специални препарати, които ще ги стегнат и съберат. Едва тогава въоръжението ще бъде бъде извадено от земята.




Източник