Фалун Дафа - М-95

[Мирослав]

Фалун Дафа /или Фалун Гонг/ е древна система за култивиране на характера и тялото, интегрираща космически принципи и комплекс от 5 упражнения. Фалун Дафа надхвърля стремежа на чигонг (най-низшата форма на култивационна практика, целяща лечение на болести и укрепване на организма) и цели постигане на мъдрост и завръщане към първоначалната алтруистична природа на човека. Също като тай-чи (тайджи) и йога, чигонг практиките заемат съществена част от живота на много хора в Азия, където от ранни зори парковете се изпълват с хора, занимаващи се с тези практиктики.

Сърцевината на Фалун Дафа се състои в култивацията на нравственост, или нравствено усъвършенстване, основаващо се на космическата природа, или принципи: Истинност, Доброта и Търпимост. Практикуващите извисяват духа си по пътя на самоусъвършенстване на характера, прилагайки в живота тези принципи и полагайки усилия да стават все по-добри и по-добри хора, като не спорят, не ругаят и не предизвикват насилие, и изоставят чувства като завист, конкуренция, егоизъм, алчност, надменност и т.н.. Това, заедно с 5-те медитативни упражнения, гарантират добро физическо здраве, освобождаване от стрес и безпокойство, и постигане на вътрешен мир. Много забелязват подобрения във взаимоотношенията си с членовете на семейството и колегите. Околната им среда става все по-спокойна и хармонична.


Емблемата на Фалун Дафа е описана от основателят Ли Хонгджъ в книгата Джуан Фалун по следният начин:

"Колелото на Закона от системата на Буда, Ин-Ян на системата на Тао и десет-посочният свят – всички те са отразени във Фалуна (Колелото на Закона)"

"Конфигурацията на Фалуна е миниатюра на Вселената и има своя собствена форма на съществуване и процес на еволюция във всяко от другите пространства. Затова аз го наричам Свят."


                                       Някои Бележки относно Историята на Символа Уан (“Свастика”)

Английската и немската дума “Свастика” произлизат от санскритската дума: “Svastikah,” която означава “бидейки щастлив”. Първата част от думата, “SVASTI-”, може да се раздели на две части: “SU-” (добро; добре), и “-ASTI-“ (е), частта “-ASTIKAH” означава "бидейки". В Индия думата е асоциирана с благополучие – тъй като означава "благоприятен". В Индия свастики в посока на часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка са използвани с различни значения.

Тъй като свастиката е прост символ, той е бил използван по всяка вероятност независимо от много човешки общества. Едни от най-старите известени свастики са били изобразени в палеолитична пещера преди повече от 10,000 години. Преди около 2,000 години, когато будизмът бива внесен в Китай от Индия, китайците също заемат свастиката и нейното значение на “благополучие”. В Китай свастиката се счита за китайски йероглиф произнасян като "Уан" (на мандарин). Тя е считана също така за еквивалент на друг китайски йероглиф със същото произношение, който означава '"десет хиляди; безкрайно голямо число; всичко".

Символът на свастиката е бил използван в продължение на хиляди години практически от всички групи от хора на планетата. Тя е била позната на германските племена като "Кръста на Тор", и е интересно, че нацистите не са използвали този термин, който е в съгласие с немската история, но вместо това предпочитат да "откраднат " индийския термин "Свастика". Символът бива донесен дори в Англия от скандинавските заселници в Линкъншир и Йоркшир като "Кръста на Тор" дълго преди Хитлер Още по-интересно е, че знакът е бил намерен на еврейски храмове в Палестина отпреди 2000 години, така че Хитлер (по невнимание?) е "откраднал" еврейски а също и индийски символ.

В Америка свастиката е използвана от местните Американци в Севера, Централна, и Южна Америка. Според Joe Hofler, който също така се позовава на Dr. Kumbari от музея на Urumqi в Xinjiang - Китай, индо-арийците от Германския клон пристигат в Европа около 2,000-та година преди новата ера и донасят със себе си символа на свастика (слънчев диск) на тяхното религиозно изкуство по това време, открито в разкопки на гробовете Kurgan в степите на Русия и индо-арийските гробове в Xinjiang, Китай.


http://www.fdm40.org/bg/index.htm