НЕПОЗНАТИЯТ АТИЛА

[Мирослав]

Атила е безспорно най-ярката личност в Късната Античност. Не случайно той е наречен Flagellum Dei -бич Божий. От 450-та  година до наше време този велик владетел е благославян, но и  проклинат от милиони. Хунският цар успява да извърши това, което не се е отдало на германите цели седем века, а именно да отнеме силата на опорочената Римска империя. Поради това славния пълководец често е обрисуван с черни краски. На портрети той е представян с рога и дълъг нос, а повечето историци го описват като кръвожаден варварин с кожени дрехи, по-скоро ръмжащ, отколкото говорещ...

 Истината обаче е съвсем друга, тя е пълната противоположност на това, което сме чували за най-славния хунски владетел. Атила е всичко друго, но не и груб, недодялян сатрап. Хунския предводител е бил изключително добре образован за времето си. Говорел е латински и гръцки, бил е запознат с римската история и култура, а също и с християнството. Детството и юношеството си бъдещия бич Божий прекарва не в опърпана юрта, а в луксозна вила, намираща се в Рим.

По това време баща му Мундук е в приятелски отношения с император Хонорий и в знак на доверие предоставя обучението на  Атила на римските философи и стратези. За охрана на младия принц, а и за поддържане на реда в имперската столица Мундук дава елитен корпус от хунски бойци. Присъствитето на Атила във Bечния град обяснява защо, когато Аларик обсажда Вечния град с огромната си армия, хунския благородник Улдин ( Вълдан) се притичва на помощ на Стилихон. Бързата намеса на Улдин ( Вълдан) не е била толкова от любов към потомците на Ромул, отколкото от загриженост за безопасността на младия хунски принц.

 За външния вид на Атила може да се каже, че е бил едър и широкоплещест, както го описва Приск. Косата му е била кестенява, или рижа, а очите сини.  Така са изглеждали хуните. Изображения от Късната Античност, данни от погребения и исторически извори потвърждават това. Амиан Марцелин свидетелства, че аланите са едри хора със светли коси и сини очи, като се различават от хуните само по това, че са по-цивилизовани. На килими от Нойн Ула хуните са изобразени с правилни европейски черти, руса-рижа коса и сини очи.

 Самото име Атила е присъщо на траки и скити. Вариант е на Атий и Атис. Атий е скитски цар, воювал с Филип Македонски, а Атис е обожествен фригийски благородник. Фактът, че хунския господар носи име типично за палеобалкански народи не би трябвало да учудва никого. Приск, който е лично запознат с Атила и поданниците му постоянно използва за тях думата скити. Атила е наречен скитски цар, хората му носят скитски дрехи, жените правят повезки по скитски обичай, чашата с вино се пие до дъно, както е прието при скитите. А от Страбон знаем, че в дълбока древност гърците са наричали дори и траките скити.

 Трябва да бъде казано нещо и за характера на хунския цар. Очевидецът Приск дава изключително ценни сведения. Западноримския дипломат описва Атила като вежлив, умерен и изключително скромен. Докато дрехите на хунските благородници били окичени със златни украшения, тези на Атила се откроявали само с ослепителната си чистота. Чашата и блюдото на великия владетел били от дърво, а останалите гости и приближени се хранили с прибори от благороден метал.
В старогерманските саги ( Песента на Нибелунгите) Атила е описан като миролюбив, снизходителен към германите, дори прекалено доверчив по характер, което става и причина да бъде оплетен в отмъщението на Гримхилда.

 Една друга непозната черта на характера на Атила е неговата вярност към първата му любов. До края на живота си той не я забравя. Става дума за красивата римска благородничка Юста Грата Хонория. Десетки  години след срещата им из улиците на Вечния град Атила и Хонория продължават да изпитват силни чувства един към друг. Когато Валентиан  превръща сестра си в пленница в златна клетка, Хонория праща своя пръстен на Атила с молба да я освободи и да се омъжи за нея. Получил посланието й, хунския цар се отзовава веднага и отправя ултиматум на  римския император...

 

Ето какъв  е Атила – човек на честта, благороден мъж с високи морални качества. Добре образован и възпитан, умерен във всичко освен в отношението си към предателните. Към тях хунския цар е изпитвал безкрайно презрение и и правел всичко възможно да бъдат наказани. За да може да владее земи от Галия до Персия, Атила е бил дълбоко уважаван от поданниците си. Това искрено преклонение пред великия цар е била спойката на многонационалната хунска империя. Стоящ начело й, с образцовото си поведение Атила показва, как се управлява огромна държава. Не блясъка на златото и силата на меча събират хората под едно знаме, а примера на един духовно извисен водач, който е носител на чистия идеал, че всички хора са свободни и равни.

Източник