Сребърният Еднорог - история в сребро

Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Форум Сребърният Еднорог  |  Раздели  |  Информация за изделията  |  Тема: Орфей - М-58
Страници: [1] Надолу Формат за разпечатване
Автор Тема: Орфей - М-58  (Прочетена 5885 пъти)
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 451


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« -: Март 07, 2009, 01:37:57 pm »

http://silverunicorn.org/p/medallions/index3.php

Благодарение на редица древни автори и най вече Питагор , до наши дни  е достигнала същноста на  древнотракийското учение наречено  ,, орфизъм” по името на един от най ярките пропагандатори на тази доктрина от онова време. Освен него обаче в тази посока са се изявявали и много други  пропагандатори на тази идея. Те били учители, маги, философи и лечители и пред тях са се прекланяли и хора и природа. Идеята за единството  и вечноста на циклично повтарящите се житейски ситуации проявяващи се на по високи вибрационни нива  като част от заобикалящия ни космос е надживяла времето и границите, достигайки до наши дни и ширнала се по целия свят.  В тази дейност трима са били основните играчи . Този своеобразен  идеен триумвират  е дал живот на едно учение, пред което са се прекланяли и удивлявали  най-различни личности от древноста и до днес.
Ако Орфей  е бил мислителят , Мистикът който е умеел да подчинява на волята си животните и хората , който е ликувал душата чрез музика и насочена енергия – то другите са притежавали  подобни умения, допълвайки се един друг.
Залмоксис  е легедарен  жрец и цар на гетите . Същият  е приел да живее в отшелничество, медитирайки  и достигайки до своето  духовно съвършенство.   Умеел e да изпада  в състояние на ,, сомати “ и е лекувал, използвайки силата на кристалите и билките.
 Лин е митичен маг, лечител  и  учител, вожд на племето  пеласги. Проповядвал е учението за космическата хармония и единството в природата,  предимно в западните части  и егейските острови. Лекувал е използвайки острието на метала – тоест хирургията . Умеел е да намества кости и е познавал силата на на билките и лечебноста на минералните извори. Тримата, заедно със своите сподвижници и ученици като Мозеос и други, вероятно често са пътували както до Египет, където са учили, така и до по-далечния изток – Индия . .
« Последна редакция: Декември 31, 2013, 08:02:26 pm от Мирослав » Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 451


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #1 -: Март 07, 2009, 05:31:56 pm »

Според “тракийския Орфизъм” първоначално е съществувала Великата Богиня Майка – вселената, която самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е “слънце”, а през нощта “огън”.

Както свидетелства самият Питагор- Орфическият космос в неговите съставки се означава с числа, преминаващи на един по-късен етап в тонове.
Въздухът е ре, земята – ми, водата – фа, огънят – сол, като оплождащата сила тук е водата, която в същото време е и пречистваща.
Не напразно в приказното творчество до нас са достигнали идеите за седемте пречистващи води в едни от вариантите или пък за трите в други.
“Първата вода беше черна, втората – бяла, а третата – златна...”
Или пък както се пее в една народна песен:
“...с дор седем води се измила”
Чрез пречистването с водата се ражда и енергията, която е Огън, Слънце и син на великата Богиня – майка. Затова към първите четири тона ще бъде прибавен и пети – ла, който е нейното звучене.

Космосът изглежда завършен, но всъщност не е, защото предстоят уреждането и на земните дела. Първородният син ще се съедини с великата Богиня – Майка. Този безплътен акт ще се извърши сутрин при изгрев слънце или при залез, когато лъчите пронизват земята! Тяхното сливане ще звучи с тона си, последван от до.

Следва узряването на плода, който ще се роди заедно с тона ла. Роден е синът на сина – това е царят жрец. Така се затваря символичният кръг. Този мислен кръг се вписва в движението на царя из неговите резиденции – светилищата. Там той изпълнява обреда на смъртта и възраждането с “жертвопринасянето на кон”.
В тракийското общество връзката между двата свята се осъществява от царя-жрец и следвайки този модел, Спартак извършва в едно доста по-късно време този сакрален акт преди началото на последната битка.

А това, че при древните българи доктрината цар-жрец се повтаря в целия заложен смисъл, само потвърждава наличието на близост и етническо сходство с траките. Не е случаен и описаният от Византийските хронисти акт на принасяне в жертва на кон от кан Крум в един от походите си към Цариград. Видно е, че както при тракийското общество връзката между двата свята се осъществява от царя-жрец, така и в древнобългарския свят тази връзка е осъществена от кана – колобъра, една идея развивана от професор Мутафчиев. Обръщайки се отново към тоналната Орфическа уредба се забелязва следното: първите 4 тона съдържат цялата космическа уредба в себе си, защото числото 4 съдържа 1,2 и 3, а от своя страна 4+3+2+1=10 като десетицата е съставена от три фази 4+3+3. Самата триада е провъзгласена за типична изначална индоевропейска структура.

Не напразно тази “Света Троица” е пренесена на един по-късен  етап в Християнството и то в неговата православна форма с всичките й мистични добавки.
Единственото на Бог, Син и Светия Дух е елементът от нашето православно християнство, което ни отличава от католицизма и ни доближава до мистичния орфизъм. Неговият фазен ритъм 4+3+3 е числово и тоново промислен и той може да бъде чут и видян от възвишено просветление.

Тук единицата (монада) е равна на мъж, като начало. Двойката е женското начало. Тройката символизира мъртва повърхност, четворката е степенувана природа, т.е. абсолютното равенство, петицата – чувственост, шестицата – възмъжаване и зрялост, седмицата – природа и симетрия, осмицата – уравновесеност, девятката – две мъжки начала и десятката – тримуфа на сина на богинята майка – т.е. устройството на света е завършено.

Цялото това тонално съзвучие, в своята мистична проникновеност звучи в лелеяна ритмичност от античността до наши дни  без да променя вибрацията на посланието, изпратено към вечността. Не напразно изумителната мелодичност на такта 7/8 въздейства върху мисълта по един особен начин, дори и в наши дни.

Както беше казано седмицата е природата в нейната симетричност, а осмицата – уравновесеността. Тези два елемнта на вечния български танц рисуват картината на душевния мир както на тракиеца, така и на древния , а и на днешния българин, вписал душата си в заобиколилата го хармония, характеризира равновесието както в микрокосмоса на отделния човек, така и в цялата вселена.
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 451


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #2 -: Март 07, 2009, 05:40:58 pm »

Като основен елемент от Орфическата митология се появява идеята за тракийския Дионис – Загрей, който идва във физиономията си на Бик, за да бъде принесен в жертва. Александър Фол го определя като “Божество на вертикалния строеж на света и господар на поразяващия гръм”. Основен спътник на бога е змея или змията. Това обожествяване и героизиране на тези същества ни съпътсват откакто се помним и тяхното култово място е достатъчно красноречиво потвърдено в народното пророчество “змей горянин”, “сура ламя”, “десетоглава змия или змей”, “змейова сватба” и т.н.

Елините заимстват тези идеи и ги доразвиват като темата за “змейовата сватба” и предават като превъплъщението на Зевс с цел съединяването му с Персефона и появяването на Дионис – плод на тяхната връзка. Всъщност това е именно съюзът на Богинята Майка и слънцето и появилият се Загрей, което в превод значи “рогата змия”, е синтезиран образът на Змея (змията, драконът) и е характерен носител на зооморфичната идея както при Траките, така и при Скитите, а по-късно и при древните българи и средните им народи от Индо – иранската група.

Самите мистерии, посветени на това божество сякаш пресъздават в геоисторически план разкъсаната плът на етноса в далечното минало. Неговото принудително разселване по света беше предизвикано след катаклизма “Черноморски локален потоп”. Тези спомени се митолизират във формата на песенно-танцова система от един специфичен обред.

Идеята е, че Титаните, разкъсали Загрей на 7 части, според 3+4 степенните цикли се пресъздава във времето на пролетното равноденствие като става субект на големите мартенски новогодишни игри. Тези мистерии продължават през цялто време на този обред. Те преминават през превратностите на времето и днес носят  свидетелство от онова време и се свързва с християнския календар като празненства, започващи от Сирни Заговезни, преминаващи през Тодоровден, Цветница и достигащи до Гергьовден и Великден. По този начин образът е символна смяна на старата с новата година, което е характерно и за скитите и за древните българи. Така те пресъздават реорганизацията на света и раждането на ново начало.

Най-яркото свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходността на идеята, която може и е реализуема само от един и същ етнос, разделен на сродни народи.
Тук свещенодействието се извършва от девственица-жрица. С нейната игра се достига до упованието, че космическото тяло на бога ще се всели във всеки участник, който е приобщен, за да се разпадне преди да се превърне отново в едно цяло.
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 451


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #3 -: Март 07, 2009, 05:47:17 pm »

Ако Загрей беше символът на “строежа на света и господар на поразяващия гръм”, честван в нощните мистерии, то Сабазий се празнува през деня, когато лъчите на слънцето озаряват всичко наоколо. Разкъсаният и унищожен бог възкръсва, за да тържествува върху земята с цялата си мощ и сила. Всичко това се предава с особената ритмика на енергитичното възприятие, за да възвиси физиономията на този един и същ индивид, просъществувал от древността до днес. Според митовете, дошли от древността чрез преразказите на такива като Аристофон, Сабазий е божество, което се идентифицира и с камъка. Не е лишена от своето логично обяснение приказката за превръщанията на хора, показали воля, дух и сила в камъни. Освен това, това божество се е съпътствало със змийско присъствие. Поради тази причина ритуалите, за които свидетелства Теофаст, Диодор и др. са изпъстрени с елементът “показване и размахване на змии”.

Древното предание гласи, че любимата на Орфей е ухапана от такава змия навремето на подобен ритуал.

В подкрепа на тезата за наследството и за непреходността на тази идея трябва да предвидим и факта, че подобен ритуал е съществувал до скоро.
На много места в страната по време на тази низа от пролетни празненства имаше един, който се отличаваше със своята мистичност и ярък зооморфизъм: Рано сутрин се събираха млади и стари на определено място – по-рано символично оброчище, където се палеха огньове. Децата ги прескачаха и там се проклинаха змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш беше едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, ухапала Евридика, умъртвявайки я и в последствие предизвикала смъртта на царя – жрец Орфей.

Всичките тези ритуали винаги са изпълнявали пречистваща роля. Цялата тази негативна и отрицателна по заряд енергия, която е била натрупана, сякаш се е освобождавала чрез тези танци, песни, оргии и физическо очистване.

На остров “Самотраки” е съществувал още един “странен” обичай(от съвременна гледна точка) – По време на тези мистерии младите момчета и момичета на вече полово зряла възраст са се събирали в нощите, откривайки сладостта на тайнството. Така те славели Дионисий като божество, вкусили от кръвта му – т.е. виното. Техните сексуални контакти са символизирали сбирането на “Богинята – майка” с нейния Син – слънцето, за да се родят светлината и живота. Свидетелства за тези обичаи идват от древните автори. Херодот пише за “Разюздаността” на тракийските девойки.

В дебрите на Странджа се е съхранил един странен култ. Според народните схващания светицата Марина е обитавала пещера, в която тече вода, което символизира оплождащи течности. Самата Марина била зачената, след като майка й е молила слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието. Символиката тук идва в това, че се повтаря един хилядолетен мистичен обряд.
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 451


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #4 -: Март 18, 2009, 06:44:54 pm »

Безспорно най-великият тракиец, с подчертано влияние в цялата световна древност и до днес, е Орфей, живял 1300 години пр. Хр. Той бил цар на одрисите, бистоните и единоте. Това показва, че царството му било голямо. Предполага се, че родното му място е западно от устието на Струма. Според други е в Родопите. Че действително е българин се вижда от изображението му заобиколен от слушащи го тракийски първенци наметнати с български ямурлуци.

Орфей бил изключителна личност, разностранно развита, зареден с огромна космическа енергия. Бил едновременно велик лечител маг, прорицател, философ, поет, певец и музикант. Орфей е една от най-великите личности в човешката история. С право го определят като един от седемте велики посветени представители на Бога при човечеството, каквито били: Лао Дзъ, Зороастър, Мойсей, Исус Христос, Конфуций и Мохамед...

Старите автори го определят, като велик лечител и заклинател. Свиренето му на лира и песните му притежавали велика магическа сила. Че действително е бил недостижим лечител се разбира и от името му. Според Едуард Шюре името Орфей или Арфа го е получил след завръщането му от 20 годишното му пребиваване в Египет, където се обучавал в египетските мистерии и тайната Херметическа наука. Преди това бил наричан син на Аполон. Орфей смислово означава, ОНЗИ, КОЙТО ЛЕКУВА СЪС СВЕТЛИНА / от финикийски аура светлина, а рафос лечение/.

Орфей е написал много произведения, сред които епическата му поема Аргонафти от 1384 стиха, която е запазена до днес, Химни за мистериите, разказващи за силата на природата и в различните тайнства, Ритака- магически песни за целебните свойства на кристалите и камъните и Магическа ботаника за лечебните свойства на родопските треви. Орфей е имал прочута лекарска школа. Негови ученици са били Лин, Мидас, Евролп и други видни личности и лечители на древността.
Според Аристофан, Орфей притежавал свръхестествени лечебни средства, такива имал и ученикът му Лин. В Европидовата трагедия Алекстида , хорът търсел лечебна сила в тракийските таблички написани от Орфей...
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 451


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #5 -: Юли 14, 2009, 08:58:12 pm »

Истината за Орфей - 1 част

Истината за Орфей - 2 част

Истината за Орфей - 3 част

Истината за Орфей - 4 част

Истината за Орфей - 5 част

Истината за Орфей - 6 част

Истината за Орфей - 7 част

Истината за Орфей - 8 част

Истината за Орфей - 9 част
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Страници: [1] Нагоре Формат за разпечатване 
Форум Сребърният Еднорог  |  Раздели  |  Информация за изделията  |  Тема: Орфей - М-58
 

Powered by PHP Powered by PHP SMF 2.0.7 | SMF © 2011, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!