Сребърният Еднорог - история в сребро

Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Форум Сребърният Еднорог  |  Раздели  |  Читалня  |  Тема: Легенди за мартениците
Страници: [1] Надолу Формат за разпечатване
Автор Тема: Легенди за мартениците  (Прочетена 16388 пъти)
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« -: Март 10, 2009, 07:42:47 pm »

1.
Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…
Бил ден първи, март, лето 681.


2.
Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на Юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения
цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.

От тогава, бяло-червения конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме Българи - където и по света да се намираме.
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #1 -: Юли 23, 2009, 08:10:34 am »

                                            Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян

Символът на Изтока, но в цвят и многослойна символика, всъщност е завещан от дедите ни - в песните, везмото и мартеничката.

Българската шевица е в бяло и червено, истинският знак „Ин и Ян“ също е в бяло и червено. Тази хипотеза сподели в предишния ни брой инж. Живко Желев. Провокирана от тази реплика, Светлана Костова донесе в редакцията материал, в който разкрива удивителни съвпадения и като форма, и като символика между „Ин и Ян“ и българското везмо, мартеницата и песните! В България обаче преобладават цветовете бяло и червено (а не бяло и черно). Дали познанието в Китай е изкривено в лабиринтите на времето, но пък е съхранено в България? Нищо чудно някой ден да се окаже, че и Лао Дзъ е българин.

В последните години по цял свят особена популярност доби един знак, дошъл от дълбините на времето. Показа ни го Китай, съхранил знанието за този символ, наречен „диаграма на върховния принцип“, или по-познат като „Ин-Ян“. Изображението на черно-белия кръг с две точки като очи вече „наднича“ отвсякъде. Може би защото подсъзнателно искаме да изразим колко болезнено съвременният човек чувства дисхармонията на битието. И може би защото интуитивно търсим промяната, чийто символ е знакът.

Нашите предци – старите българи, обаче са живеели в хармония, защото също са притежавали дълбокото и проникновено знание за този принцип. При това със своя собствена оригинална трактовка!

Тя се открива в запазени и до днес образци на народното изкуство, като едно от тях е мартеничката.

                   Какво са Ин и Ян?

Китайската философия определя Ин и Ян като обобщени наименования – символи на вътрешните или външни характеристики на материята, енергийни субстанции, частици с различен заряд: отрицателен (Ин) и положителен (Ян). Всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Те взаимно се допълват и привличат, благодарение на едното се забелязва другото, затова са неразделни.

За китайците Ин е символ на женската енергия, на водата, на земята, на вътрешното, пасивното, покоя, нощта, тъмнината, Луната, приемането.

Ян пък е символ на мъжката енергия, небето, външното, активното, деня, светлината, Слънцето, отдаването. Двете сили се обединяват в целостта на монадата „Ин и Ян“ – израз на безкрайното и всеобхватното.

Но това илюстрират и показаните детайли от български везби. Двете противоположности Ин-Ян, които се допълват, са изобразени една до друга. Женската половина в основната си част е отгоре, а мъжката – отдолу. Тези условни позиции се запазват и на изображението на шевицата на левия ръкав, където обаче посоката на въртене е обърната (...). Това обръщане е характерно за всички български шевични орнаменти, които описват движение. На единия ръкав е по часовниковата стрелка, на другия – обратно.

И двете половини на монадата от тази българска везба съдържат клонки, филизи, листа, цветя, плодове и шушулки със семена.

В мъжката половина преобладават филизите
и семената, докато в женската доминира червеният цвят и изпъкват и плодовете (ябълки) с техните плодници. Има и изображения на слънца. Защо?

В българския фолклор слънцето понякога е възприемано като мъжко същество или божество (както и Ян в монадата), а месечината – като женско. Но съществува и един друг пласт, вероятно много по-древен, където слънцето се свързва с женското начало. Жената е Янкулица, възпята в народните песни като златно дърво на живота, отрупано с плодове:

„Не е било ябълчица,
най е било Янкулица,
сребро корен - сам Янкула,
злато гранки - синовете,
пет ябълки - мили щерки.“

Хората свързват слънцето с червения и златния цвят и неговия символ огъня. Месецът (в мъжки род) е обвързан с водата и бялото. Червеното е цветът на отдаването, на сърцето и любовта – на енергията, която се превръща в материя и поражда живот. Бялото е символ на духа, непроявената реалност, първопричината, корена. Червеното и златното изразяват женското, материално и плодоносещо начало, кръвта, живота. А бялото е Ин – мъжкото, духът, непроявената материя, мисълта, идеята, семето на бъдещия живот.

В „Мома и момък забягват“ момъкът дума:

„– Люлю либе, първо либе, Що да сторим, да напраим? Бре най д’ идем ю чисто поле, Яз ша стана студен гяран, Ти над меня златна кофа!“

Това е българската космогонична представа за свещения брак между небе и земя. Досущ като прозренията на източната философия. „Чистото поле“ е алегория на Великата пустота - полето на безкрайните възможности на сътворението?! В „чистото поле“ на пространството всъщност „геранът“(кладенец) е едно цяло с неговата „кофа“. В онзи миг, когато Ин и Ян се слеят, т.е. когато златната кофа навлезе в сребристата вода на кладенеца и загребе част от нея – тогава в Ин има Ян (кофата в кладенеца с вода) и в Ян има Ин (водата в кофата)! Това е мигът на сътворението, който ражда безброя. Люлката на живота е хармонията на единството.
  В книгата „Учение за пътя и морала“ („Дао Дъ Дзин“) на Лао Дзъ се казва:

„Пътят ражда едното. Едното ражда две. Две ражда три. Три ражда безброя.“
(Виж фиг. 1. - бел. ред.)

Безбройните неща изнасят на гърба си сенчестото ин и обгръщат в недрата си слънчевото ян, пронизани са от потока на енергията чи, която ги хармонизира.“ Смисълът на битието според даоизма е усъвършенстването с цел постигане на хармония между Ин и Ян, която води до завръщане към изначалното космическо цяло и единение с висшия принцип във Всемира.

Същата тази „диаграма на върховния принцип“ откриваме в структурата на дървото на живота в българските песни. Като в една монада, двете му страни се обединяват и формират неговата цялост:

„Чудно дърво чудновато,
вършето му дур до небо,
сълпето му дур до земи,
листата му маламени,
род родило две ябълки...
Щото било чудно дърво,
Оно било тежка сватба,
щото било две ябълки,
оно било до два млади,
до два млади под два венци...“

Същата поезия и символи – дървото на живота, ябълките, цветята... ги намираме претворени и в българското везмо... А червеното и бялото са основните му цветове. Червените конци проникват в бялата тъкан, свързват се с нея и в съзвучие с белите нишки на платното създават образите.

А какво са Пижо и Пенда? Булка и младоженец. Ин и Ян. А в преплетените конци е закодирано отново червено-бялото двуединство на българите.

Съчетаването на Ин и Ян в българския им вариант като обединение на двата цвята – бял и червен – изразява най-ярката представа на българите за единство на противоположностите и постигане на хармония. То е еманация на здраве, сила и красота.

Употребата му във връзка с дървото на живота, в обичаи и обреди, свързани с началото на нови природни и житейски цикли, изразява вярата на предците ни, че ТО е основата на живота и началото на началата! Което семантично изразява и монадата „Ин-Ян“.

Източник
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #2 -: Юли 23, 2009, 08:25:36 am »

                                              Мартеничката и китайският възел лекуват

Уникален експеримент на Списание 8 и Центъра за квантова медицина показа, че за 2 седмици редовно носене се влиза в енергиен баланс.

Източната митология и изкуството на фън шуй предлагат голямо разнообразие от защитни символи и амулети (т.нар. feng shui cures), които според азиатските народи привличат късмета и предпазват от отрицателните енергии.

Желанието за защита не е породено от страх, а от разбирането, че около нас съществуват различни енергии, някои от които са полезни за нашето здраве и успех, а други е по-добре да бъдат държани извън дома и личното енергийно пространство. Поради тази причина древната мъдрост на фън шуй е развила множество начини не само за защита на хората от неподходящите енергийни въздействия, но и за привличане на положителните енергии, за да се стимулира късметът, здравето и богатството.

Един от най-често използваните символи е така нареченият „мистичен възел“.

Той представлява 3 преплетени осмици и е комбинация от символа на вечността, повторен 6 пъти. Затова възелът се свързва с дълголетието и късмета – той няма начало и няма край. Като защитен символ възелът представлява хармоничното движение на добра енергия, непрекъснато от беди и нещастия.

Източният „мистичен възел“ се среща почти при всички тибетски и китайски символи – звънчета, флейти, парички и други. Наричан е още „възел на щастието“, защото привлича енергиите на дълголетието и здравето, пази от разочарование и гарантира живот с любимия човек до края на дните.
Мартеничката с китайски възел

Вече седем години в центъра се занимаваме с източна медицина. С апаратура изследваме и изучаваме движението на жизнената енергия в човешкото тяло и нейната пряка връзка със здравето. Провели сме множество научни изследвания за влиянието на лекарства, храни, лечебни методики, йогийски упражнения, паневритмия, ушу и много други. Не бяхме се замисляли за значението на източните символи, докато веднъж при една командировка във Варна се натъкнахме на мартеничка, вързана с „мистичен възел“. Попитахме продавачката знае ли какво представлява този възел, а тя ни обясни, че това е възел, който се предава от поколения в нейния край и носи здраве, щастие и дълголетие. Бяхме изумени! Нима нашите прадеди са знаели за силата на „мистичния възел“ и как е дошъл той от Тибет до нашите земи?

Вълнуваше ни и друг интересен въпрос. Дали наистина този възел притежава чудодейните качества, които му приписват не само източните народи но и нашите прадеди?

Направихме интересен съвместен експеримент

С помощта на нашата апаратура измерихме енергийното състояние на две от момичетата на екипа. На едното закачихме мартеничката с „мистичния възел“, купена от Варна, а на другото – „мистичен възел“ от китайски магазин. Момичетата носиха постоянно своите възли, без да променят стереотипа си на живот, а ние им правихме по едно измерване на енергетиката всяка седмица. Резултатите бяха поразителни!

Как се проведе изследването

Използвахме диагностично-терапевтичния апарат PERESVET, разработен от екип учени от Руската асоциация по квантова медицина въз основа на метода на д-р Рейнхард Фол. (Апаратът е регистриран в България и притежава сертификат на МНЗ № 26.00.145 / 23.10.2002 г.) Функционалното състояние на организма се обективизира чрез графики, схема, кръгова диаграма и статистически таблици. Нормално функциониращите органи се изобразяват със зелен цвят, енергийното претоварване (според неговата степен) – с различни нюанси на червеното, а енергийният недостиг – със синьото. Жълтият цвят означава дисфункция. След всяка диагностика, компютърната програма обобщава резултатите от изследването, като за нашите цели най-показателни за здравословното състояние са два параметъра – асиметрия (в брой единици) и електропунктурна патология (в %). Колкото по-ниски са тези стойности, толкова функционалното състояние на изследвания е по-добро и толкова той е по-близо до идеалното здраве.

Изследването се извърши в периода от 22 януари до 5 февруари 2009 г. включително.

Направени бяха контролни измервания на всички органи и системи на участничките в експеримента. При двете бяха измерени (46) биологично активни точки. Целта бе да се проследи в динамика цялостният функционален статус на участниците. Измерванията бяха осъществени по следната схема:

1-о измерване на участничките в експеримента – непосредствено преди поставянето на „мистичните възли”.

2-о измерване – след едноседмично носене на „мистичните възли“.

3-о измерване – след двуседмично носене на „мистичните възли“.

Резултатите изумиха всички,

за 2 седмици участниците „позеленяха“

Всички енергийни меридиани, които в първоначалното замерване показаха отклонения – в синьо, като недостиг на енергия, или в червено – като излишък, бяха в норма!  Само за две седмици носене на „мистичните възли“ и при двете девойки енергийните канали се отвориха напълно и те влязоха в пълен енергиен баланс. Такъв баланс се постига обикновенно след продължителни електропунктурни или игло-терапии.

Резултатите:

Патологичният показател „асиметрия“ средно при двете участнички е намалял с 5,8 пъти, а „патология“ средно с 33,36 пъти.

Оказа се, че древните българи, както и източните народи са прави! „Мистичният възел“ наистина има лечебни и защитни свойства!
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #3 -: Юли 23, 2009, 08:28:45 am »

                                             Как да си направим възелa



Първата важна стъпка е добре и симетрично да се оформи кръстът. За улеснение централната му част се закрепя с карфици. Парче стиропор или твърда възглавница са идеалната подложка.


Хваща се раздвоеният край и се завърта обратно на часовниковата стрелка, както е показано на картинката. Образуваното ухо се забожда с карфица, за да не се “загуби”. Останалите краища също се завъртат, като последният се подпъхва под отбелязаното с карфица ухо. Краищата се издърпват леко, възелът не трябва да се затяга.


Същото се повтаря още веднъж, само че по часовниковата стрелка. Отново краищата се подръпват. Обръща се и образувалите се диагонални „уши“ се оформят с подръпване (фиг. 5). Един по един всички краища се стягат и толкоз.

От опит можем да ви признаем, че от първия път най-вероятно няма да се получи. Но ако се въоръжите с търпение и с доза добро настроение, от третия път щастливият възел ще е готов.



Източник
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #4 -: Януари 27, 2011, 08:24:59 am »

Мартеницата не е била символ на това за което се представя днес. Основното различие тръгва от момента, когато над Балканите се изсипва калният водопад на панславизма, т.е. началото на ХХ в. Основните мотиви естествено се свързват с руската дума „белое, белие” и т.н. с ударение на „е”, та до Бела Барток. Оттук нататък всичко което не е свързано с белотата на „славянската” трактовка, се приписва на монголоиди нахлули чак от Китай и от по-далече, счита се за ненаучно, и съответно се подтиска с всички средства на васалната държава. Можем ли да си спомним, да индикираме този обичай за времето преди ХІХ в. ? Едва ли, само сме убедени че е съществувал. Преди това, дори се оспорваше има или не български език, какво остава за фолклора на този народ, с таен и неясен език. На политическата сцена са били руският и германският милитаризъм, които налагат своите национални и политически виждания на останалата невежа Европа. Едните с панславизма, другите с арийството. След раздробяването на българската народност след 1878г. в изкуствени политически формации, тази народност се оказа в границите на шест държави. Започна втълпяването, че народа е дошъл от Азия на коне ( като естествено е нямал и лъжици за ползване) и трябва да слуша Големите Братя какъв е бил, е, и трябва да бъде. А най - удобното за Г.Бр. беше народа да е селски, прост и покорен. Тъкмо поради тази причина се изтъкваха личности като Паисий, държащ на словенския език ( така се бил наричал славянският тогава ), „Върви народе възродени” ( възроден сега благодарение на славянството на Възродителите), цар Борис (до вчера азиатски хан, приел християнството от фанариотите) и т. н. славянски и азиатски втълпявания, които всеки от старото поколение знае, но повтарям досадно за информация на по-младите. Е, нека разгледаме това което имаме завещано като знание за мартеницата.
Мартеницата е символ на Баба Барта и се носи да няма студове, гладове и др. пожелания които пожелания имат преди всичко селски характер. Какво се цели с такива характеристики:
Позиция: Набляга се на предполагаеми природни дадености, които е желателно или не, да се случат. По никакъв начин мартеницата не се свързва с нещо конкретно от бита на българина. През март нито се оре, нито се сее, жъне, бере и т.н. Но се тъче, преде, шие и т.н. усилено. Т.е. мартеницата е свързана преди всичко със женската дейност и оттам несъмнено идва и израза „баба Марта”.Това е втълпявано за да се изгради представата за мартеницата като свързана с хипотетични идеи – преди всичко на верска основа. Нека разгледаме предположението, дали баба Марта, не е Дядо Март ?
Контра позиция: Зимата обаче е време за война. И този сезон е доказано такъв (планово военен) в почти всички сведения за древни народи. Това обаче се случва с уседнал народ. Българите не трябва да бъдат уседнал народ, а дошъл вчера на коне и поради това облечени в кожи. На българина трябва да му бъде внушено, че той по никакъв начин не е използвал зимата за бойни походи. А зимните бойни походи са предполагаемо извършвани само тогава, когато е имало глад сред народа по една или друга причина. Или зимен поход по закон. От тази гледна точка нямаме никакви основания да сменяме рода на месец март от мъжки на женски, че да става и баба. В езика това не е могло да бъде променено с политически решения върху фолклорната материя и там м. март си е останал от мъжки род.

Кой е Март ?

Март си е божество с над 2000г. възраст на територията на Европа и на българите е много важно да бъде втълпено, че нямат нищо общо с него. Те са от Азия, дошли са вчера и бабосват този месец.

Къде живее Март ?

Всички древни автора са единодушни – той царства около планината Хем. В по-нови времена, някои народи се опитват да си присвояват местообитаването му, като именуват Марсови полета по различни части на Европа. Нямаме нищо против такова репликиране на името, но трябва да се помни, че домът му е Хемус планина.

Кого защищава Март ?

Ето какво казва Claudii Claudiani (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341 :

„Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус
или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,
или на обезпокоеният от мидиеца Атон,
или на потъмнелият от черни дъбове Пангей,
въоръжи се заедно с мен и защити своите траки….”

Март защищава траките. Траките наверно са знаели за тази защита и са индикирали пазенето с някакви знаци, докато други народи - не, поради очевидната си непривързаност към този бог. Ние твърдим, че точно мартеницата е индикация за привързаността, почитта към този Бог. И точно поради тази причина, индикацията – всеизвестната мартеница, носи името на своя патрон. Не е много вероятно мартеницата да носи името на бабата на Март или на дядо му, понеже нямаме такива източници, които да казват, че роднините му носят сходни имена.

Как е индикиран, отличен Март в българската носия ?

Това несъмнено е червеният цвят. Чевените шевици, Червения пояс. Но не и тотално червено облекло.
Кои са му роднини на Март ?

Първата и най-почитана родствена връзка по права линия е Белона. Сестра му. Или жена му. Не е ясно точно каква е била, но, че се е казвала Белона, спор няма. Каква е по нрав сестра му ?
Надскочила е брат си по войнолюбство и е наречена Богиня на войната. Корена на думата е „бело”. Имаме ли някакви топоними тук напомнящи сестра му или всичко е със азиатски термини покрито ?!
Бело-градчик – крепост , не е поле за оран и посев.
Бело-морие – морето на войната.
Бело-кос – коси на опитен, добър воин, защото ако не беше добър, нямаше да има време косата му да побелее.
И съществуващи два изговора на името. С „е” на запад от ятовата граница и с „я” на изток – (това е приблизително меридиана на Лом – Благоевград ). Няма да разглеждаме тези лингвинистични проблеми, защото не са в темата само ще споменем пътьом някои словообразователни : бело - , бяло - , бела- , беля - , и т.н., и за които трябва сериозно изследване доколко са древни понятия, а не нови репити на старият корен.

Какви други символи има Март ?

Червената планета е наречена именно на негово име поради кръвожадността му - с цвета на кръвта.
Белона впоследствие приема по благовиден израз ( с развитието на цивилизацията) с разбиране като хубава, бяла и това е напълно в българските разбирания за женственост и цялото развитие на тази дума може да се проследи в българската реч но. . . . .връзката с брата не е прекъсната и мартеницата обикновено се прави като две човечета – бяло (Белона) и червено (Март) вързани на една връв.
Ако тези съждения са верни и мартеницата е синоним на брата и сестрата Бога и Богинята на войната от днешните български земи и българите дойдоха вчера тук от азиатските степи, то несъмнено този символичен атрибут би трябвало да е известен и популярен сред други народи живели на Балканите преди да дойдат българите – траки, даки, гети, и т.н. Къде имаме на друго място по Европа мартеници.
Категорично никъде.
Името е известно като мартеника в спорадични анклави в Украйна (които може и да са от българските изселвания на север, следствие на руско-турските войни), в Бесарабия ( една автентична българска колония) и сред келтите в североизточна Испания, където обаче символа съшествува само като червено-бял дебел ширит, носен за успех и щастие през врата.

Че червеният цвят е символ на кръвта, може да се подразбере и от българските носии. Имаме шевици, пояси (символ на първенство над околните и до днес в Европейската символика. Също и в Латинска Америка, където е внесена от европейците) в червено и никога преобладаващ червен цвят на носията. Преобладаващият цвят на българските носии е белият – на Белона. И до ден днешен когато на българина му предстои нещо важно, той слага чисто бяла риза, без украшения.

С кого ни свързва мартеницата ?

Несъмнено с войнолюбивите мизийци ( споменати още от Омир, като специалисти в близък бой), траките ( участници във всички войни които се водят в древността, но обявени за „изчизнали”), гетите (за които смъртта е само един преход към „друго място”) и т.н. Доколко хилядолетната история на Балканите е вплетена в българската символна традиция означена в закичване с мартеница през времето на Бога Март мисля, че успяхме частично да представим.

Сега ясно ли е

защо Бог Март (произнасян с окончание S от латинците, но запазил автентичното си име в почти всички европейски езици за означаване на месеца) е прекръстен на „баба Марта”,
защо се внушава, че мартеницата е символ на здраве, благоденствие и берекет, а не на мъжество, смелост и жертвоготовност,
защо се дава символичен откуп на обикалящите коледари ( този откуп е точно означен по стойност, когато някой иска да се откупи от влизане във войската в по-късните традиции в българско),
защо коледарите налагат със сурвакници (защото са пердашили с мечове при обиколката си, те са били де факто „наборна комисия”  ) и т.н.

За които не са се сетили още ще отговорим – защото по никакъв начин българите не трябваше да се свързват с автохонното население на тази земя по никакъв (нито езиков, нито расов, нито културен) признак, за да бъде оправдана окупацията на Големите Братя, когато разиграват собствените си народи и решат да ги хвърлят в битки на Балканите. А мартеницата е уникален и действащ артефакт за родовата памет на българина, който трябва да заеме подобаващото му се място в бойният пантеон на българщината.

Източник
« Последна редакция: Януари 27, 2011, 08:26:42 am от Мирослав » Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Страници: [1] Нагоре Формат за разпечатване 
Форум Сребърният Еднорог  |  Раздели  |  Читалня  |  Тема: Легенди за мартениците
 

Powered by PHP Powered by PHP SMF 2.0.7 | SMF © 2011, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!