Сребърният Еднорог - история в сребро

Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Форум Сребърният Еднорог  |  Раздели  |  Читалня  |  Тема: Кан Омуртаг легитимирал своята власт с тайни символи
Страници: [1] Надолу Формат за разпечатване
Автор Тема: Кан Омуртаг легитимирал своята власт с тайни символи  (Прочетена 7305 пъти)
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« -: Ноември 09, 2010, 07:53:42 pm »

                                     Българският владетел бил пратен да управлява от бог Тангра

Валентин Йорданов е историк, д-р на науките, автор е на книгата "Неизвестното за Бачо Киро", както и на повече от 30 научни статии. Проучванията му върху древната история на нашите земи дават интересна информация за предците ни от времето на палеолита и неолита. Препечатваме статията "Сакралните знаци и имената на българските канове от династията Дуло".

Ще насоча вашето внимание към един надгробен надпис, който кан Омуртаг (814-831 г.) е посветил на своя копан (чашник) Корсис. Той започва с особен кръстен знак-монограм . В сравнително добре запазен митреум в гр. Остия, Италия, има кръст на бог Митра (трако-гръцкия Кронос, или египетския Ра), издълбан върху олтарна мраморна плоча, който, изненадващо, съвсем прилича на Омуртаговия.
Ако кан Омуртаг е поставил пред своето име кръстния монограм на Митра (Мит-Ра, или Мит-Ре, т.е. "Ра/Ре, светлината"), то първият ред на надписа " Канас Ювиги Омуртаг..." би трябвало да се чете буквално "[Поставения от] Ре, Канас Ювиги Омуртаг...", или "[В името на] Ре, Канас Ювиги Омуртаг..."
Надписът гласи: " [в името на Ре - б.а.] Канас Ювиги Омуртаг [рече - б.а.]: копан [чашник - б.а.] Корсис, от моите хранени люде, като отиде на война, се удави в реката Днепър. Той бе от рода Чакарар." /ср. Христоматия по история на България. Т. I. Съставители П. Петров и В. Гюзелев. С., 1978, с. 131/.
Тъй като в плочата, посветена на Корсис, кръстният знак на Ре не се вижда достатъчно добре, ще покажем още една Омуртагова плоча, написана в памет на "Негавонас, зера таркан". Надписът гласи: " Канас Ювиги Омуртаг [рече - б.а.]: Негавонас, зера таркан, от моите хранени люде, като отиде на война, се удави в реката Тиса. Той бе от рода Кувиар." /ср. Христоматия по история на България. Т. I, с. 131/.
В подкрепа на казаното за монограма на бог Ре е

самата титла Канас
Ювиги
, използвана в
надписите на Омуртаг

Да разчепкаме и нея. Двете думи в титлата са съставени от по два термина: Кана(с) - Ка-На, Ка-Ан, т.е. "Син на Небето" ; Ювиги - Юви-Иги, т.е. "[От] Тангра [поставен] владетел". Три от посочените термини - Ка, Ан и Иги - са ползвани от дълбока древност в Египет и Месопотамия ; четвъртият Юви е на българите в Азия. Макар че Иги има и тракийска връзка, доколкото Гиг (Гега) се наричат и сега гегите на родопските овчари, а Хик е пастирският жезъл на египетските фараони.
Нашето тълкуване се потвърждава от титулуването на Омуртаг в другите му надписи, например в Чаталарския - "Канас Ювиги Омуртаг е от бога владетел", както и в Мадарския - "От бога поставеният владетел Канас Ювиги Омуртаг"/Христоматия по история на България, т. I, с. 132, 133/.
Излиза, че в началото на IХ век българският кан Омуртаг е легитимирал своята власт с изречението
" Канас Ювиги Омуртаг ...", в което е скрит тайният смисъл: "В името на Ре, синът на Небето, от Тангра поставеният владетел Омуртаг".

Защо Юви да се тълкува като Тангра? Защото Юви е фонетичният израз на идеограмата IYI, с която е обозначаван бог Тангра: фалическият символ I (Отеца) - звучи като "И", женският утробен символ Y/V (Майката) - звучи като "Ов", или "Ув", и отново фалическият символ I (Сина) - звучи като "И". Получава се И-ОВ-И (Иови), или И-УВ-И (Иуви), т.е. Юви.

В Рим най-старото
латинско име на
висшия бог Ю

или Йовис получило мъжки вариант Ю-питер (Ю-Отеца) и женски вариант Ю-нона (Ю-Майката) /Елена Блаватска. Разбулената Изида, с. 16, 17/.

Необходимо е да дообясним средния знак от руната IYI - Y. Графемата Y е съставена от V - знака на Чашата-Утроба, предметен символ на Богинята-майка, и Фалическия знак I, поставен отдолу като столче на Чашата, по-скоро като Фалос, оплождащ Утробата. По този начин IYI може да се разглежда като руна-уравнение, изразяваща акта на сътворението: Отецът I и Майката V, съчетани в Овоида Y, дават Сина I. Оттам средният знак Y придобива четенето ОВ - Овоид, Яйце, в което се сливат женското и мъжкото начало. Съответно пълното четене на IYI става, както споменахме по-горе, И-ОВ/УВ-И, Иови или Иуви, т.е. Юви.
Очевидно графиките на знаците V и Y са изведени от формата на чаша: в първия случай на обикновена чаша без столче, а във втория - на чаша със столче. Тези знаци, както и много други, представляват идеограми - графични знаци, чрез които опростено, схематично и стилно са изразени определени пиктограми .
« Последна редакция: Ноември 10, 2010, 11:42:40 am от Мирослав » Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #1 -: Ноември 09, 2010, 07:56:23 pm »

                                   
На пръв поглед като графично изображение знакът Y (или V) няма нищо общо с формата на яйце (сфера, овоид). Секретът е, че когато е с връхчето надолу, този знак изразява градивната половина на живота, а щом той се сглоби с обратния знак - с връхчето нагоре (пирамида или могила), изразяващ огледалната деградивна половина на живота, се комплектова двойната двупосочна пирамида. Нея жреците са виждали вписана в духовно-енергийна сфера (яйце), където протича пълният жизнен цикъл. Графично тази идея е представяна по следния начин: основата V плюс надстройката дава двойната пирамида , около която е описано яйцето на творението Пуруша, или първата сфера (Сефирот). Обаче тази тема ще ни изведе встрани от нашия предмет, затова с нея спирам дотук.
Изглежда семантиката на божествените имена Юви и Тангра е била достояние само на българските висши жреци (боили), затова тя от древността до днес остава забулена в дълбока тайна.
Впрочем този феномен е характерен за свещените практики в целия древен свят. Така например върховното божество на финикийците, халдеите и юдеите в Леванта и Месопотамия, разбирано като Духовен принцип на светлината (Ноут, Ноус), Демиург и пр., имало отначало

мистично, тайно и
непроизносимо име
при различните народи: ИАО, IEVO, YAHO, от което сетне възникнало име, записвано с четири съгласни букви Йод-Хе-Вав-Хе, в латинска транскрипция YHWH, фонетично - YAHVE, YEHOVA /Е.Блаватска. Разбулената Изида, кн. II, с. 289/.
Сега, когато очите ни се "отвориха" и "видяха" същината на херметичната символика на Омуртаг, дали не можем да надзърнем в тайните и на други български канове?
Твърде любопитни са името и монограмът на Омуртаговия прадядо, известен от византийските хроники като кан Аспарух (665-700 г.). В "Именник на българските канове" създателят на Дунавска България е записан с антропонима Есперерих. Изглежда писарят, оставил ни "Именника", е бил посветен познавач, защото при детайлното разглеждане на тази именна форма намерихме, че всяка буква в нея тежи на мястото си: Ес-Пер-Ре-Рих, т.е. "[Ти] си цар, [поставен от] Отеца Ре".
Почти идентично е името на този български кан, отпечатано с неговия монограм върху гърдите на сребърния орел, намерен сред артефактите на богатото канско погребение край с. Вознесенка, Южна Русия. В канския монограм са вплетени буквите Е С П О Р Е - Ес-Пор-Ре, т.е. "[Ти] си портата [на] Ре".(
Според нас Еспоре е прозвище на кана, което той е получил при церемонията за даване име на новороден член от българската аристокрация, или пък при погребение на загинал или починал знатен войн. Приемането на нова душа от небесния Тангра и съответно изпращането на стара душа към него е било прерогатив на висшия жрец, който единствено е можел директно да общува с бога.
Че кан Еспоре (Есперерих) е съвместявал владетелската функция с тази на висш жрец на Тангра, се вижда от самото му име: Ес-Пор-Ре, в което Ес (Еси) е формата във второ лице единствено число на старобългарския глагол Есмь (Съм), Пор е обичайно ползваната в древността форма на сакралния термин "порта", а Ре (Ра) е синът в троичния бог Тангра (Атон-Г[ея]-Ра). Така че името Ес-Пор-Ре означава "[Ти] си портата [на] Ре", възглас, който са извиквали

когато канът е
вдигал към небето
новородено момче

и е изричал за пръв път кръщелното му име.
Именната форма Еспоре днес е непривична като мъжко име; по-добре стои името Еспор. Но подобната структура на другото българско име на кана - Атилкесе /Бахши Иман. Джагфар тарихи. Свитък от булгарски летописи, събрани в 1680 г. С., 2005, с. 24, 25/ - разсейва съмненията в този аспект. Впрочем сходна морфологична конструкция са имали антропонимите на египетски фараони като Менкауре, Джедкаре, Неферкаре и др. от IV, V и VI династия /Сергей Игнатов. Египет на фараоните. С., 2004, с. 179, 180/, не за друго, а защото суфиксите им са комплектовани от името Хор (Кор/Кар) и името Ре.
От казаното можем да направим извода, че българското боилско жреческо съсловие, в това число - избираните от него български канове, са знаели много добре, че Тангра (Тан-Г-Ра, т.е. "Атон-Гея-Ра") е троичен бог, в състава на който влиза синът Ра/Ре, за да извеждат от него своя произход и да легитимират изконното си право на народни пастири. Защото "Ти си портата на Ре" може да бъде обръщение само към върховния жрец на Тангра (касаещо в случая кан Еспоре), посредника между земните и небесните дела. Съгласете се, че гордите думи "В името на Ре, Канас Ювиги ..." са волеизявление на владетел с неоспорима власт, за какъвто с право се е смятал кан Омуртаг.

Автор: Валентин Йорданов
« Последна редакция: Ноември 10, 2010, 07:58:41 pm от Мирослав » Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #2 -: Ноември 09, 2010, 07:59:16 pm »

Писмото на бог Хор, т.нар. Бохарица, е общ източник за гръцката, латинската и старобългарската писменост

Oт казаното дотук можем да направим извода, че българското боилско жреческо съсловие, в това число - избираните от него български канове, са знаели много добре, че Тангра (Тан-Г-Ра, т.е. "Атон-Гея-Ра") е троичен бог, в състава на който влиза синът Ра/Ре, за да извеждат от него своя произход и да легитимират изконното си право на народни пастири. Защото "Ти си портата на Ре" може да бъде обръщение само към върховния жрец на Тангра (касаещо в случая кан Еспоре), посредника между земните и небесните дела. Съгласете се, че гордите думи "В името на Ре, Канас Ювиги ..." са волеизявление на владетел с неоспорима власт, за какъвто с право се е смятал кан Омуртаг.
Важно е да отбележим, че сакралната именна форма Ес-Пер-Ре-Рих съдържа два гетски/скитски/келтски термина: Пер - "отец" и Рих (Rix или Rex) - "цар". Това може да означава само, че

духовно-светското
върховенство на кана

е било признато не само от българското, но и от гетското жречество, следвани от техните народи, които по това време са били в края на етническото си обединение. И че народът на Есперерих е бил не чисто мизийски, т.е. чисто български, а етносна сплав между Мизи и Гети, т.е. Масагети. Народът на Дунавска България, простираща се тогава южно и северно от р. Дунав, е бил масагетски преди пристигането на кана през 680 г., такъв е останал той и след това, само че под утвърдилия се етноним Българи.
Има и друга възможност за тълкуване на кръстно-буквения монограм на Аспарух. Ако започнем четенето му от лявото рамо на кръста и го продължим по познатия вече начин, то ще получим "Песпоре", име, сходно с горното, което също подлежи на точно тълкуване чрез свещения език: Пес-Пор-Ре, т.е. "Пастирът [при] портата [на] Ре".
Комбинацията на името Еспоре/Песпоре с божествения царствен Орел (Ор-Ел, т.е. "Бог Хор"), ипостаза на Дионис/Хор, който стиска в краката си Змията Хадес/Сет, афишира прекия произход на рода Дуло от великия бог. От друга страна

Дуло се явяват
кръвни роднини на
тракийските царе


които по същия начин изтъкват произхода си от бог Дионис, отпечатвайки на монетите си известния иконографски сюжет "Орел убива змия". Името Спарадок носи следния херметичен смисъл: Спа-Ра-Док, Сап-Ра-Код, Сап-Ра-Кот, т.е. "Жезълът на Ра [произлязъл от] Котела [утробата на Богинята]". Естествено и този цар е съвместявал ролята на върховен жрец.
Сакралният термин Сап (сопа, тояга) е ясен. Сопата, с усукана около нея лоза, е била атрибут и на бог Дионис. Правели я от здравото дърво Дрян - Д-Ра-Ан, Д[еус]-Ра-Ан, т.е. "Небесният бог Ра", и я наричали още Кривак - К-Ри-Вак, К[а]-Ре-Ваг, т.е. "Ре, синът на Вагината [Гея]".
Сакралният термин Кот, синоним на Кап/Каб, е означавал "сътворителна утроба". Той е коренообразуваща основа на думи като котиле (котле, котиликус), котел, Котито ("Утробичка" - умалително прозвище на Бендида), топонима Котел и др.
Конят, отпечатан на монетата на Спарадок, е ипостаза на единия генетичен родоначалник на трако-българите - Посейдон, Орелът - на другия отец Дионис, а Змията - на Хадес, убиеца на Зевс и узурпатор на неговия трон.

Орелът, уловил Змията, е Дионис, победил
чичо си Хадес

и възстановил справедливия божествен ред.
От друга страна животното Кон символизира представата за "Син/синове на слънцето" и неговото название (Ка-Он) означава точно същото. Оттам идва сакралният образ на българите в Тракия - тракийският конник, а същевременно и етнонимът на българите в Азия - Хон, Хони, или Хуни, т.е. "Синове на слънцето".
Членовете на рода Дуло са се смятали и са били почитани като преки кръвни потомци на троичния бог Тангра, на сина Ра и особено на неговия внук Хор (Дионис). Българският народ, българската историческа общност и сериозните изследователи по света трябва да уважат светлата памет на Дуло, проявили се като добри народни пастири и всеотдайни държавотворци. Крайно време е да се отпуши пътят на историческата истина за тези големи личности и да узнаем всичко за тях и делата им.
Разбира се, Есперерих и Омуртаг не са единствените в българската история.
Българско или гръцко е писмото, на което са изписани коментираните текстове? Ако Кирилицата е съставена през втората половина на IХ в. и ние се плъзгаме по пътя на най-лекото съпротивление, няма как да не ни се стори, че е гръцко. И все пак това е българска писменост!
Да, гръцката и латинската писмености имат прилики със старобългарската. Това се дължи на общия им източник - писмото на бог Хор, т.нар. Бохарица.

Автор: Валентин Йорданов
« Последна редакция: Ноември 10, 2010, 07:46:14 pm от Мирослав » Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #3 -: Ноември 09, 2010, 08:02:31 pm »

Както е известно, гръцката и латинската писмености имат прилики със старобългарската. Това се дължи на общия им източник - писмото на бог Хор, т.нар. Бохарица. В Тракия нейни пазители били Бесите, от средите на които произлизали тракийските царе; в Азия я съхранявало боилското съсловие на Българите. В Северен Египет Бохарицата служила до IV в. на нуждите на култа на Атон-Ра и Хор, упражняван от Бохаирския етнос, и до VII в. - на Коптите-християни в цялата страна. В Елада финикийският вариант на Бохарицата бил донесен от Кадъм, син на Агенор, царя на гр. Тир. Но Агенор и Кадъм са внуци на бог Хор; като негови преки наследници те се явявали пазители на неговия култ и употребявали неговото писмо. В Италия Етруското писмо било привнесено от колонисти от гр. Тир и колонията му гр. Картаген, наричани Тирсени, т.е. Етруски.
Явно и Етруското писмо, което е станало прототип на Латинското, произлиза от финикийска основа. Видно е: посочените

няколко писмености са варианти, производни от Бохарицата

Така че не бива да се подлъгваме по приликите между българското и гръцкото писмо, а трябва да огледаме разликите. За целта нека разгледаме отново първия стандартен ред на обсъжданите два Омуртагови надписа. Мога да ви уверя, че това, което ще открием, важи за множеството други кански надписи и монограми, включително и за Еспериховия.
Видно е, че буквите, които изобщо не съществуват в гръцкото писмо, са поред шеста, седма и четиринадесета. Шестата буква, оригинална старобългарска С, на гръцки би трябвало да е сигма . Седмата буква, оригинална старобългарска V ("Ю"), на гръцки би трябвало да се изпише ОU ("У"), защото гърците нямат буква аналогична на българското "Ю". Четиринадесетата буква, оригинална старобългарска("У"), също няма аналог в гръцкото писмо. Останалите букви от разглеждания ред съвпадат като графики в двете писмености бохарска (българска) и гръцка.
Очевидно когато гледаме канските надписи, трябва да знаем, че имаме пред себе си късни образци на твърде древната свещена писменост Бохарица, датираща към края на IХ хил. пр.Хр., епохата на бог Дионис/Хор.
През тази епоха Тракия била управлявана от исполина Ликург, когото господарят на света Дионис заменил със своя верен другар Харопс, дядото на Орфей. Дионис посветил Харопс (Ха-Роп, т.е. "Великата Порта") в своите тайнства. След време Харопс предал това ценно духовно наследство на сина си Еагър, а той, на свой ред - на сина си

Орфей, който станал поредният хиерофант (първожрец) на Дионис

/Иван Венедиков. Медното гумно на прабългарите. С., Изд. Наука и изкуство, 1983, с. 156/.
През следващите VIII-V хилядолетия, а и след това, в Тракия се е развила мощна цивилизация, без аналог в останалия древен свят. Около двадесетина градове-майки се появила гъста селищна система с добра инфраструктура. Археологическите проучвания констатират истински бум на материалната и духовната култура. Целият този подем се дължал на градивната и благотворна среда - съчетание на творческа свобода с необходима обществена дисциплина, - култивирана от жизнелюбивата доктрина на Дионисовия култ. Удивително старото божествено писмо е въплътено в канските надписи, които са едни късни негови образци: от първата половина на VII в. - на кан Хорват, от втората половина на VII в. - на кан Есперерих, от първата половина на IХ в. - на кан Омуртаг.
Въпреки превратностите на времето и благодарение на устойчивостта на сакралните неща, ние имаме щастието чрез тях да се докоснем до него. Ако само за миг бихме били поставени на мястото например на Омуртаг, ще разберем, че един "син на Небето, от Тангра поставен владетел" се е чувствал свише и вътрешно длъжен да ползва божественото писмо на своите предци.

Автор: Валентин Йорданов
Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #4 -: Ноември 09, 2010, 08:05:54 pm »

          Гръцкото писмо е вариант на Бохарицата, затова наподобява свещените надписи на кановете Дуло

Както беше казано, езикът на надписите е гръцки, смесен с български думи. Възприето е мнението, че гръцкият език е бил ползван за нуждите на администрацията и дипломацията. Но нещата изглежда са по-дълбоки, дори да приемем, че по силата на обществената консервативност и инерция гръцкият език е запазил официалния си статут в бившите земи на Византия.
Ако обаче се върнем седем века преди управлението на кан Аспарух, когато Рим завладява Тракия? Ако си зададем резонния въпрос на кой език са говорели тракийските племена - на гръцки или български?
Според някои български учени траките са били "безписмен народ". Продължавайки тази "брилянтна" мисъл, ще я допълним шеговито, че нямайки писменост, горките траки не са говорели много-много, общували са с някакви свои, никому неизвестни кратки думички, употребявайки особен жесто-мимичен език.
И така, щом майчиният език на траките не е бил български, няма никаква друга възможност освен той да е бил т.нар. гръцки език, езикът на Омир, но и на Орфей.

Езикът на елините, но и на едоните, дероните

пеоните, одрисите, витините, мизите, кробизите, уздицените и др. Езикът, на който е говорено преди и след Крито-Минойската епоха на о. Крит, в Елада, Македония, Адриатика, Тракия, Мизия, Дакия и в трако-хетската диаспора на Мала Азия.
От II до VI век, когато български миграционни групи, спускащи се от Скития, минават р. Дунав и се установяват в Мизия, византийските императори дават на техните князе правото да създадат конфедеративни княжества в рамките на Византия, със задължението да охраняват северната й граница. Кой е бил езикът на компактното местно население, и кой език са ползвали придошлите български конфедерати? Естествено гръцки, т.е. тракийски.
Ситуацията се повтаря в края на VII в. Първо кан Аспарух неизбежно възприема, а сетне и неговите наследници ползват местния език. В края на следващия VIII век, при управлението на княз Борис-Михаил, в общи линии завършило обединението на българо-тракийския етнос. Съчетаването обаче на тангризма и християнството, което техните предшественици практикували, вече изчерпало доктриналните си възможности и дори започнало да се усеща като проблем в междудържавните отношения. Борис и синът му Симеон трябвало целенасочено и системно да реформират религиозната, езиковата и въобще културната сфера - стъпки, жизнено необходими за по-нататъшното съществуване на българската държава в европейски условия, и то по такъв начин, че промените в посока към културно стиковане с Византия и Рим да не накърнят българския суверинитет. Ето защо техните действия придобили патриотична доминанта: постигане на независима и самостойна българска църква;

осъвременяване на древното свещено
бохарско писмо

за да се разполага с писменост, най-точно отговаряща на българската лексикална идентичност
, но и различна от гръцката; бързо развитие на литература, изкуство и дори архитектура с характерен български облик, опирайки се отново на древната ни традиция.
« Последна редакция: Ноември 10, 2010, 08:02:07 pm от Мирослав » Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Мирослав
Administrator
Sr. Member
*****
Публикации: 427


Азъ, от Народа на Еднорога

Профил
« Отговор #5 -: Ноември 09, 2010, 08:12:25 pm »

Дали тези трудни промени са постигнали желаната цел? Несъмнено да. Можем да го преценим от позицията на по-широкия обществено-исторически хоризонт, който ни дават изминалите столетия.
И тук изниква свещената ни отговорност пред всяка оцеляла автентична трако-българска старина - златен или сребърен култов сервиз, керамична фигурка, рисунка, надпис или знак, - за нейното опазване от завистливи съседи, но също и за нейното правилно разбиране и тълкуване. Нима някоя гръцка буква, която всъщност не е толкова гръцка, колкото тракийска, може да ни възбуди така, че да предизвикваме смеха на сериозните изследователи по света с надпреварата си да обявяваме тракийските си светини за продукт на вещи гръцки майстори и така светините на нашите деди да се превръщат в изделия от периферията на влияние на гръцкото изкуство.
Напротив, влиянието винаги е вървяло в обратната посока - от Тракия към Елада. Родопският мист Орфей, пред когото са се прекланяли всички посветени гръцки авторитети от Хезиод (VIII в. пр.Хр.) насетне,

отнесъл в Елада Дионисовите мистерии

представляващи сложно синкретично изкуство - сюжет, роля, музика, поезия, танц, облекло, свещен предмет - обединени в едно изпълнение. Дори жанровите названия от онова време ни информират на кои богове животът се е играл в роли и сцени. Семантиката на тези сакрални названия е загадка за гърците. Те не могат да усетят какво значи Театър - Деа-Та-Ра, т.е. "Богинята, Тан [Небето] и Ра"; или Трагедия - Та-Ра-Ге-Дея, т.е. "Тан [Небето], Ра и богиня Гея".

Забележете името на троичния български бог Тан-Г-Ра, скрито в тези древни жанрови названия. Както и същото име, закодирано в топонима Тракия - Та-Ра-Гея, родината на трако-българите.
Кадъм пък отнесъл в гр. Тива, Беотия, писмото, наречено по-късно финикийско (по името на брат му Финикс). Но Кадъм е получил тази словесна благодат от баща си Агенор, който е внук на Дионис/Хор и един от наследниците на херметичната тогава писменост Бохарица. Така че и т.нар. гръцко писмо е вариант на Бохарицата, затова то прилича на свещеното българско писмо, употребено в надписите на кановете Дуло.


Автор: Валентин Йорданов
« Последна редакция: Ноември 10, 2010, 07:35:58 pm от Мирослав » Активен

Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.
Страници: [1] Нагоре Формат за разпечатване 
Форум Сребърният Еднорог  |  Раздели  |  Читалня  |  Тема: Кан Омуртаг легитимирал своята власт с тайни символи
 

Powered by PHP Powered by PHP SMF 2.0.7 | SMF © 2011, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!